Достъпът до култура е присъщо човешко право. Но доколко хората с различни видове увреждания – физически, зрителни, слухови, интелектуални, имат възможност наистина да се докоснат до културно-историческото наследство? И доколко експертите, които работят в музеите и галериите, имат нужните познания да посрещат такива посетители?
На тези въпроси търсим отговори в проекта „Curability – Равен достъп до култура“ (2021-1-ES01-KA220-ADU-000030420).
Като първа стъпка се обърнахме към самите работещи в културните институции и към хората с увреждания и ги попитахме кои са най-големите предизвикателства, с които се сблъскват, и доколко културните пространства у нас, оборудването в тях и услугите, които предоставят, са приспособени за посетители с увреждания. Поинтересувахме се и къде самите работещи в културния сектор определят, че имат нужда от повишаване на знанията и компетенциите, както и от какви обучителни ресурси имат нужда, за да могат по-ефективно да обслужват посетители с различни видове увреждания.
От резултатите от проучването, която направихме по проекта, научихме, че:
- В България обучителите и работещите в културния сектор са напълно наясно с важността от осигуряване на равен достъп до култура за хората с увреждания. Въпреки това, когато става въпрос за прилагане на това право на практика, страната има да извърви дълъг път, за да гарантира, че музейните артефакти и произведенията, изложени в художествените галерии, са достъпни за посетителите с различни видове увреждания и че музейните работници, екскурзоводите, уредниците и кураторите имат достатъчно знания и умения да ги посрещат и обслужват ефективно.
- Поради приетото законодателство, културните институции са стартирали процеси на реконструкция и преконфигуриране на физическите пространства, за да ги приспособят за ползване от хора с намалена подвижност и физически увреждания. Въпреки това, все още е необходимо да се повиши осведомеността на персонала и посетителите за различните приспособления за равен достъп до култура за хората с увреждания и да се гарантира, че тези улеснения наистина са достъпни и прилагани в ежедневната практика.
- В същото време е необходимо да се положат усилия за адаптиране на уебсайтовете на музеите и художествените галерии (чрез Инициативата за интернет достъпност) и да се подобри достъпността на артефактите и произведенията на изкуството за хора с увреждания чрез използване на съществуващите за целта приспособления като: адаптиран формат „Макротайп“, сензорни екрани, увеличителни лупи, магнитни сфери, релефни репродукции, тактилни макети и др.
- Въпреки, че всички анкетирани обучители и работещи в музеи и други културни институции споделиха, че знаят за Брайловата система и жестомимичния език, единодушно признават, че не могат да ги използват в ежедневната си работа, за да подпомагат и общуват с обучаемите и посетителите с увреждания. Всички участвали в проучването заявяват интереса си да получат допълнително обучение как да осигурят лесен достъп на хора с увреждания до културните пространства, като използват различните налични видове приспособления и адаптирани ресурси и създават нови такива.
Надяваме се с това проучване да положим началото на дискусията как културния сектор и работещите в него да се „отворят“ към нуждите на хората с различни увреждания и как двете страни в процеса – културните институции и посетителите, могат да си сътрудничат за постигането на универсален достъп до култура за всички.
Ако искате да се запознаете с пълните резултати от проучването ни, можете да ги намерите на “ Доколко музеите и галериите са достъпни за хората с увреждания – каква е ситуацията в България?“
Проектът “CURABILITY – Cultural Accessibility” (2021-1-ES01-KA220-ADU-000030420) е финансиран по програма „Еразъм +“ на ЕС чрез Испанската Национална агенция.
2021-1-ES01-KA220-ADU-000030420 
Този проект е съфинансиран с подкрепата на Европейската комисия. Настоящият материал отразява единствено гледната точка на автора и Комисията не носи отговорност за начина, по който може да бъде използвана съдържащата се в него информация.