Беше някъде през 2003 или 2004 година, когато си говорих с една приятелка-художник и някак си много спонтанно (и признавам си – доста лаишки) казах: „Оооо, но модерното изкуство е толкова грозно. Нищо не можеш да разбереш от него“. Това, разбира се, предизвика бурен смях от нейна страна. А отговорът й беше: „Ще те науча как да „гледаш“ модерно изкуство. И ще видиш, че ще ти хареса. И ще започнеш да го разбираш“.
Отне ми поне 6 месеца преди да започна да „виждам“ нещо в произведенията на съвременното изкуство. И още много години, доста книги, видео лекции и няколко курса, за да започна да го „разбирам“ (не случайно поставям кавички, защото установих, че „разбирането“ е много субективно нещо. Както междувпрочем – и „харесването“….)
И така – защо много често първата ни реакция към модерното изкуство е, че е грозно и че не го разбираме? Правя уговорката, че споделям личното си мнение и че много творци, галеристи и арт експерти може и да не се съгласят с него. Но… в изкуството всичко е субективно и зависи от личните предпочитания и усещания.
В класическото изкуство и т.нар. „стари майстори“ като че ли всичко изглежда ясно, красиво и подредено. Изображенията са пропорционални, перспектвата е видима, цветовете и формите – естествени. Някак си – всичко е в норма. До голяма степен това е така, защото и средновековните, и ренесансовите, и бароковите художници и скулптури следват античните пропорции за красота и установените „академични“ правила.
За разлика от тях, модерните и постмодерните творци експериментират – с цветовете, с формите, с техниките, с материалите и текстурите. При тях водещо е не следването на правилата, а бунтарството срещу нормите (и академизма). Целта им е да придадат субективните си усещания и сюжети, а не шаблоните и общоприетите подходи.
Така импресионистите (като Мане, Моне, Сезан или Дега) „играят“ с цветовете, кубистите (като Пикасо и Брак) – с формите, сюрреалистите (като Дали и Магрит) – с подсъзнанието. Други художници се опитват да предадат музиката чрез образи и така се раждат чистите абстракции на Кандински. Експресионистите (като ван Гог, Кирхнер, Мунк, Ото Дикс и други) пък се бунтуват срещу обществените недъзи, отчужданието, самотата и студенината на съвременния свят. Списъкът е дълък, а теченията в модерното и постмодерното изкуство и личните търсения на творците – многообразни.
Затова, за да разберем една съвременна творба, трябва да вникнем в света на автора й. Да отворим сетивата си. Да се опитаме да погледнем нещата от гледна точка на абстракцията и различността. Да потърсим индивидуалната идея и усещане, което творецът е искал да предаде чрез произведението си.
Така, когато гледате съвременна картина, скулптура, инсталация или друг вид произведение, обърнете внимание на играта на линиите, на формите, на контурите и цветовете. Но също така и на пространственото разположение на отделните елементи, на баланса, на контрастите, на движението и ритъма в цялостната композиция. Както и на взаимодействието и спектакъла, в които авторът въвлича зрителя. И ще видите, че изведнъж „грозното“ ще изчезне и ще се появи един цял нов свят, който е отражение както на светогледа на художника, така и на вашия собствен.
Но за това е нужно да сме креативни и достатъчно смели да дадем воля на въображението си. И да се опитаме да си изградим наша собствена (и напълно субективна) връзка с творбите. Да потърсим в тях това, което ще ни „говори“. Да се научим да ги усещаме, а не да се опитваме рационално и логически да ги „разберем“. И тогава ще започнем да виждаме красотата им.
Автор: Мариана Петрова, основател на Artied – Art Inspired Education