В последните близо две години голяма популярност придобиха ателиетата по рисуване за начинаещи, комбинирани с дегустация на различни видове вина. Това е чудесна възможност много хора да се докоснат до изкуството и да открият своя творчески потенциал. А и да се забавляват с приятели. Аз самата няколко пъти съм се включвала в такива събития и от собствен опит мога да споделя, че е прекрасно преживяване.
Наскоро се замислих, че тези творчески опити като че ли повече са насочени към хора, които не изпитват физически или ментални нарушения. Но как изкуството достига до онези, които имат такива? Разбира се има много организации, които работят с хора с увреждания и организират различни арт-терапевтични ателиета, в които те могат да рисуват, пеят или дори играят театрални представления. Това е чудесно и дано има все повече социални програми или спонсори, които подпомагат такива дейности.
Но (и тук отново излиза едно голямо НО) – как изкуството от художествените галерии и музеите е достъпно за хората с увреждания? В последните години много се говори за т.нар. „достъпна физическа среда“, но когато човек с увреждане влезе в залата с картини, скулптури или музейни експонати, как „стига“ до самите произведения? Има ли кой да му ги обясни – на достъпен за него език – било то жестомимичен, аудиоописателен или чрез специално разработени визуално-текстови материали? Има ли куратори, галеристи или музейни работници, които са специално обучени да го правят? Аз поне не съм попадала на такъв музей или галерия в България (разбира се, може и да има, но не съм виждала такова съобщение нито на нечия интернет страница, нито в гишетата за продажба на билети…)
Много хора биха казали, че за обучението и наемането на такива специалисти-изкуствоведи или екскурзоводи трябват много средства. Съгласна съм, че едва ли има музей или галерия, които могат да поддържат щатове за толкова разбообразни специалисти (особено като се имат предвид относително ниските им бюджети).
Ето няколко малки стъпки, с които можем да започнем, за да помогнем на близък с увреждане или деменция да се докосне до красивия свят на изкуството:
- Потърсете в интернет повече информация за картината, скулптурата или инсталацията, нейния автор и периода, в който е творил. Вече много световни музеи и галерии дигитализираха колекциите си и предоставят разнообразна информация. Друго леснодостъпно място е Енциклопедията за визуално искуство, където можете да намерите огромен брой картини, разделени по стилове, автори и държави;
- Опитайте се да „разкажете“ картината със свои думи като се фокусирате върху сюжета, основните образи, цветовете и формите, които са изобразени;
- Ако описвате скулптура, можете да хванете ръцете на човека и заедно да се опитате да следвате извивките на творбата;
- Бъдете колкото може по-поетични в разказа си – използвайте епитети и положителни сравнения. Заедно си спомнете за конкретни случки и преживявания, които ви навява картината. Това ще придаде емоция на описанието и ще помогне на човека с увреждане да усети творбата със собствените си чувства и да изпита възторг от досега си с нея. Внимавайте, обаче, да не сте прекалено многословни и сложни в изказа си, за да не го объркате;
- Ако имате възможност (и желание) можете да направите нещо заедно – импровизирана рисунка, колаж (дори и с подръчни средства) или простичка игра, в която човекът с увреждане или деменция да опита да заеме позата на някой от „героите“ в творбата. Това ще му даде възможност да изрази вътрешния си свят, да се свърже с произведението и интуитивно да усети красотата.
Разбира се, това са само няколко идеи. Бъдете креативни – открийте насладата от изкуството първо за себе си. Така по-лесно ще помогнете и на вашите близки с увреждания или деменция да се докоснат до него.
Автор: Мариана Петрова, основател на Artied – Art Inspired Education