Kакъв опит, преживявания, пречки и нужди хората на 55+ години имат, когато посещават музеи и художествени галерии? И как могат да бъдат ангажирани не само като посетители, но и като активни участници в културния живот?
Върху това се насочваме с проекта ни „Посланици на културата – предефиниране на обучението в културните пространства“ (MUGArtS), (2025-1-LT01-KA220-ADU-000354739).
Като първа стъпка се обърнахме към самите хора на възраст 55+ години и ги помолихме да споделят техния опит в музеите и галериите, колко често ги посещават, какви са причините да го правят, колко добре дошли се чувстват обикновено, какво би ги окуражило да ги посещават по-често, а също така с какви пречки и предизвикателства се сблъскват и каква нужди и подкрепа биха искали да получат. Тъй като проектът цели да окуражи по-възрастните поколения да станат „Посланици на културата“ и да подпомагат други хора на тяхната възраст да се ангажират по-активно в културния живот, зададохме и въпроси, свързани с видовете участие, което биха желали да имат в различните културни дейности, и какъв вид обучение би било интересно и важно за тях.
Проучването беше осъществено през март и април 2026 г. в четирите партньорски страни. Включиха се общо 114 човека от възрастовата група 55+ години от големи, средноголеми и малки населени места, както и от села и селски региони. От тях 28 човека бяха от Литва, 36 – от България, 25 – от Гърция и 25 – от Румъния.
От споделения опит и идеи за нагласите в България научихме, че:
- Повечето от анкетираните в България посещават музеи и художествени галерии доста често – поне веднъж месечно (30,60%), 2-3 пъти месечно или поне 1-2 пъти годишно. Включиха се обаче и хора, които никога не са посещавали културни пространства – 8,30%, за да се вземе предвид и тяхното мнение;
- Най-силните мотивиращи фактори за посещение на музеи и галерии са да се насладят на изкуството, културата или историческото наследство (66,70%), следвани от желанието да научат нещо ново (52,80%). Като най-малко важните причини са посочени да общуват/прекарват време с други хора и да свържат културата със собствения си житейски опит (всяко от тях е събрало по 16,70%);
- Като най-важните причини да започнат по-често да посещават музеи и галерии анкетираните посочват наличието на подходящи теми или изложби (41,70%) и повече социални или групови събития (36,10%);
- Като най-често срещаните пречки пред посещенията са посочени: физическата достъпност (между 25% и 66,70% в зависимост от това дали е обща причина или лична бариера) и липсата на време/други отговорности (25%, като лична бариера);
- Анкетираните споделят, че най-предпочитаните формати на ангажиране с културни дейности са слушането и наблюдението (75%) и обсъждането на произведения на изкуството с други хора (50%);
- Като формати на обучение, респондентите предпочитат демонстрациите с примери (55,60%) и практическите дейности (47,20%);
- Повечето от анкетираните споделиха, че биха предпочели комбинация от онлайн и присъствени обучения (38,90%), следвани от предимно присъствени обучения в група (33,30%).
Ако искате да се запознаете с пълните резултати от проучването в България, можете да ги намерите в доклада „Как да направим музеите и художествените галерии по-ангажиращи за хората на 55+ години не само като посетители, но и като активни участници в културния живот – ситуацията в България?”
Ако искате да видите сравнителните данни за четирите държави и къде е България в общата картина, запознайте се с обобщения доклад „Как да направим музеите и художествените галерии по-ангажиращи за хората на 55+ години не само като посетители, но и като активни участници в културния живот? – резултати от проучването в Литва, България, Гърция и Румъния“
Проектът „Посланици на културата – предефиниране на обучението в културните пространства“ (MUGArtS), (2025-1-LT01-KA220-ADU-000354739) е финансиран по Програма „Еразъм+“ на Европейския съюз.
2025-1-LT01-KA220-ADU-000354739 
Финансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче принадлежат изцяло на техния(ите) автор(и) и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Националната агенция. За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито Националната агенция.